Астма при котките
Котешката астма има много паралели с алергичната астма при хората. Други добре известни при хората форми, механизми и причинители, водещи до появата на астмата, (като например физическите натоварвания и особено тези в студена среда, астмата индуцирана от аспирин, стресът, емоционалното натоварване), при котките изглеждат безмислени. Експериментални изследвания при котки са в подкрепа на хипотезата за алергична етиология. Астмата може да се прояви при котки от всякаква възраст, но се среща все по-често при по-млади животни. Най-много са представени сиамските котки и много често при тях заболяването протича по-тежко. Честата поява на заболяването при котки от определени раси предполага генетична предразположеност. Някои котки имат предистория на заболяването с различна продължителност, характеризирано с кашлица, при други внезапното затруднено дишане (Status asthmaticus) е първият симптом и води до представянето на животното за преглед като спешен пациент. Освен това може да бъде наблюдавано предимно принудително експираторно дишане, а понякога с известна дистанция при дишането и осезаеми сухи свиркащи звуци. Между епизодите котките могат да бъдат клинично нормални. При някои пациенти при появата на симптомите се наблюдава сезонен модел. Понякога се говори за събития, които могат да отключат изостряне на заболяването, като например при контакт с спрей за бълхи, лак за коса, парфюми, домакински почистващи препарати, дим от открит огън в камината, цигарен дим, запрашена котешка тоалетна, прах за бълхи, агресивна игра. При клиничния преглед вниманието може да бъде привлечено от чувствителност при палпация на трахеята, при някои обстоятелства от патологично разширен гръден кош и само в ограничени случаи от свит гръден кош. Много често се наблюдава удължено и затруднено издишване.
Резултатите от преслушване на белите дробове са сухи свиркащи хрипове (експираторни) и евентуални хрипове при издишването. Тежко затруднено дишане е очевидно при дишане през устата, цианоза, водещo от средната линия на тялото навън и изпомпващо коремно дишане. Понякога се появява смесено затруднено дишане. При животни със Status asthmaticus интензивните усилия за установяване на диагнозата и по-специално усилията за поставяне на животни със задух в странично положение с цел образна диагностика, могат да доведат много бързо до декомпенсация с фатални последици. Разликата между заболявания с дихателен цикъл (тракт) и такива, породени от други причини е възможно да се направи едва след стабилизиране на пациента.
Важно е да се изключат другите причини за респираторната симптоматика като обструкцията на горните дихателни пътища, сърдечна недостатъчност, хроничен бронхит, чуждотелна пневмония, паразити, белодробни тумори, течност в гръдния кош, пневмоторакс, медиастинални маси, диафрагмални и перикардиални хернии, анемии и други такива.
Поставянето на диагнозата се основава на констатациите от клиничната картина и от евентуалните радиологични промени, както и след изключването на всички налични залегнали в основата паразитози.
При котки с остра диспнея ( дихателна недостатъчност) може много бързо да се направи диференциация между причините за задуха (сърдечната недостатъчност, течност в гръдния кош), както и ефектът от започнатите терапевтични действия. Обикновено не е възможно окончателното идентифициране на отговорните алергени - а предотвратяване на въздействието най-често е изключено. Следователно терапията има за цел лечението на последиците с глюкокортикоиди и бронходилататори. Все по-популярно става прилагането на инхалаторни медикаменти (глюкокортикоиди, бета 2-агонисти) като дозиращи аерозоли. Този метод може да се приложи безпроблемно при повечето котки като се избягват възможните странични явления и усложнения на системното лечение с глюкокортикоиди (например Diabetes mellitus-захарният диабет). Системните глюкокортикоиди (кортикостероидни препарати) са необходими само по време на периоди на изостряне. При по-продължително лечение с бронходилататори приложение намират предимно бета 2-симптомиметици с дълготрайно действие приложени за инхалация (като например Salmeterol). Бета-миметиците (агонисти) с краткотрайно действие (като например Salbutamol) трябва да се прилагат единствено в случай на необходимост, а не при продължително лечение.
Препоръката за лечение на котешка астма със Serotonin - антагониста Cyproheptadin се основава на проучвания ин витро. Интересен подход за целенасочено лечение е алергено - специфичната имунотерапия (хипосенсибилизация). При експериментално индицирана астма с дефинирани алергени (акари в домашния прах, бермудска трева) можа с имунотерапия да бъде постигнато намаляване на възпалението на дихателните пътища. За клинични пациенти значението на алергено-специфичната имунотерапия не е ясно.
Д-р Райнхард Харт, Австрия